Зима дойде, снѣгъ захвана,
нѣма птиче да запѣй,
вредъ студено вече стана,
всѣкой тича да се сгрѣй.

Нѣма никой по полето,
всѣкой въ кѫщи се прибралъ,
сѣдналъ, сврѣлъ се до кюмбето,
я пъкъ огънь е наклалъ.

А по пѫтя, вижъ, треперятъ
и съ невесели лища
ходятъ хлѣбецъ да намѣрятъ
сиромашкитѣ дѣца.

Петко Р. Славейковъ