Прочѣе прѣди славѣнитѣ нѣмаха книги, но бидейки езичници, четѣха и гадаеха съ черти и рѣзки. Когато се кръстиха, бѣха принудени [да пишатъ] славѣнската рѣчь съ римски и съ гръцки букви безъ устроение. Но какъ може да се пише добрѣ съ гръцки букви: БОГЪ или ЖИВОТЪ, или ЅѢЛО [1], или ЦРЬКꙐ, или ЧАꙖНЬѤ, или ШИРОТА, или ꙖДЪ, или ѪДОУ, или ЮНОСТЬ, или ѨЗꙐКЪ и други тѣмъ подобни. И така бѣше много години.

Подиръ това човѣколюбецътъ Богъ, който урежда всичко и който не оставя човѣшкия родъ безъ разумъ, но всички привежда къмъ разумъ и спасение, смили се надъ човѣшкия родъ, изпрати му Свети Константинъ Философа, нарѣченъ Кирилъ, праведенъ и истинолюбивъ мѫжъ, и той имъ състави 38 букви: едни по образецъ на гръцкитѣ букви, а други пъкъ спорeдъ славѣнската рѣчь. Изпърво започна по гръцки: тѣ прочѣе казватъ „алфа“, а той — „азъ“. Отъ „а“ започватъ и двѣтѣ азбуки. И както гърцитѣ съставиха своитѣ букви по образецъ на еврейскитѣ, така и той — по гръцкитѣ. Първата буква у евреитѣ е „алефъ“, което ще рѣче „учение“. Като се завежда отначало дѣтето на училище, казва му се: „Учи се“ — това е алефъ. И гърцитѣ, подражавайки на това, казваха „алфа“. И така се пригоди този еврейски изразъ къмъ гръцкия езикъ, че казватъ на дѣтето „алфа“, което значи на гръцки „търси“ вмѣсто „търси учение“. Подобно на това и Св. Кирилъ създаде буква „азъ“. Но като първа буква и дадена отъ Бога на славѣнския родъ за развързване устата на онѣзи, които чрѣзъ азбуката се учатъ на разумъ, „азъ“ се изговаря съ широко отваряне на устата, а другитѣ букви се изговарятъ и произнасятъ съ слабо разтваряне на устата.

Тѣзи сѫ славѣнскитѣ букви и така трѣбва да се пишатъ и произнасятъ: а, б, в, […] [2]

Едни, обаче, казватъ: „Защо е създалъ 38 букви, когато може да се пише и съ по-малко, както гърцитѣ пишатъ съ 24 букви?“ Но тѣ не знаятъ съ колко пишатъ гърцитѣ. Наистина тѣ иматъ 24 букви, но не изпълватъ съ тѣхъ книгитѣ си, та сѫ прибавили 11 двугласни и три за числата: 6, 90, 900. И като се събератъ — 38. Подобно на това и по сѫщия начинъ Св. Кирилъ създаде 38 букви.

Други пъкъ казватъ: „Защо сѫ славѣнскитѣ книги? Тѣхъ нито Богъ ги е създалъ, нито ангелитѣ, нито сѫ открай врѣме като еврейскитѣ, римскитѣ и гръцкитѣ, които сѫ отъ началото още и сѫ приети отъ Бога.“

А други мислятъ, че самъ Богъ е направилъ буквитѣ, и не знаятъ какво говорятъ, окаянитѣ! – и смѣтатъ, че Богъ е заповѣдалъ да се пишатъ книги на три езика, както пише въ Евангелието: „И имаше дъска, написана на еврейски, римски и елински.“ А славѣнскиятъ езикъ го нѣмаше тамъ, затова и славѣнскитѣ книги не сѫ отъ Бога.

На това какво да кажемъ или що да рѣчемъ на такива безумци? Но нѣка да имъ отговоримъ, както сме се научили отъ светитѣ книги, че всичко поредъ идва отъ Бога, а не отъ другиго. Богъ не е създалъ най-напрѣдъ нито еврейския, нито елинския езикъ, а сирийския, на който е говорилъ Адамъ, и отъ Адама до потопа, и отъ потопа, докато Богъ раздѣли езицитѣ при стълпотворението, както пише: „Размѣсени бѣха езицитѣ.“ И както се размѣсиха езицитѣ, така и нравитѣ, и обичаитѣ, и наредбитѣ, и законитѣ, и изкуствата споредъ народитѣ: на египтянитѣ се падна земемѣренето, на перситѣ, халдеитѣ и асирийцитѣ — звѣздоброенето, гадаенето, врачуването, магьосничеството и всички човѣшки изкуства; на евреитѣ пъкъ — светитѣ книги, въ които е писано, че Богъ сътвори небето и земята и всичко, което е на нея, и човѣка, и всичко поредъ, както пише; на елинитѣ пъкъ даде граматиката, риториката и философията. Но прѣди това елинитѣ нѣмаха букви на своя езикъ, а пишеха своята рѣчь съ финикийски букви. И така бѣше много години. Послѣ, като дойде Паламидъ, започна отъ алфа и вита и състави на елинитѣ само 16 букви. Къмъ тѣхъ Кадъмъ Милиски прибави още 3 букви. Съ тѣзи 19 букви пишеха дълго врѣме. Послѣ Симонидъ изнамѣри и прибави двѣ букви, а писательтъ Епихарий изнамѣри 3 букви. И събраха се 24. Слѣдъ много години Дионисий Граматикъ изнамѣри 6 двугласни, послѣ другъ — 5 и другъ — 3 за числата. И така мнозина за много години едва събраха 38 букви. Послѣ пъкъ, като минаха много години, намѣриха се по божие повѣление 70 мѫже [3], които прѣведоха отъ еврейски на гръцки езикъ [библията]. А славѣнскитѣ книги самъ Св. Константинъ, нарѣченъ Кирилъ, ги прѣведе и буквитѣ създаде за малко години: онѣзи мнозина, 7 души, и за много години създадоха тѣхнитѣ букви, а 70 — прѣвода. Затова славѣнскитѣ букви сѫ по-свети и по за почить, защото светъ мѫжъ ги е създалъ, а гръцкитѣ — елини езичници.

Ако ли пъкъ нѣкой рѣче, че не ги е нагласилъ добрѣ, понеже и сега още се нагласяватъ, ще дадемъ този отговоръ: и гръцкитѣ сѫщо така много пѫти сѫ били нагласявани отъ Акила и Симахъ, а послѣ и отъ мнозина други. Защото по-лесно е да се нагласи отпослѣ, отколкото да се създаде за пръвъ пѫть.

Ако запиташъ гръцкитѣ книжовници, като рѣчешъ: „Кой ви е създалъ буквитѣ и прѣвелъ книгитѣ, или въ кое врѣме?“, то рѣдко измежду тѣхъ знаятъ. Обаче ако запиташъ славѣнскитѣ азбукарчета, като рѣчешъ: „Кой ви е създалъ азбуката или прѣвелъ книгитѣ?“, всички знаятъ и въ отговоръ ще рѣкатъ: „Св. Константинъ Философъ, нарѣченъ Кирилъ, той ни създаде азбуката и прѣведе книгитѣ и братъ му Методий.“ И ако попиташъ въ кое врѣме, то всички знаятъ и ще рѣкатъ, че прѣзъ врѣмето на гръцкия царь Михаилъ и на Бориса българския князъ, и на Растица моравския князъ, и на Коцелъ блатенския князъ, въ годината 6363 [4] отъ създаването на свѣта. Има и други отговори, които другадѣ ще дадемъ, а сега нѣма врѣме [5]. Така, братя, Богъ е далъ разумъ (просвѣщение) на славѣнитѣ; Нему слава и честь, и власть, и поклонение сега и всѣкога, и въ безкрайни вѣкове. Аминъ.

Бѣлѣжки

[1] Прѣводъ отъ старобългарски: ЅѢЛО [дзѣло] — много, твърдѣ; ЦРЬКꙐ[цреки] — църква; ЧАꙖНЬѤ [чаянейе] — очакване, надежда; ꙖДЪ [ядъ] — отрова; ѪДОУ [онду] — кѫдѣ; ЮНОСТЬ — младость; ѨЗꙐКЪ [йензикъ] — езикъ.

[2] Въ нѣкои отъ прѣписитѣ сѫ изредени всички букви на славѣнската азбука, като се посочва и кои сѫ създадени по гръцки образецъ. Това пълно изреждане трѣбва да се смѣта за съставна часть на авторския текстъ, а не за по-кѫсна добавка на прѣписвачитѣ.

[3] Става дума за прѣводътъ на седемдесеттѣхъ (Septuaginta), осѫщественъ по врѣмето на египетския царь Птолемей II Филаделфъ.

[4] Годината 6363 отъ сътворението на свѣта, изчислена по византийското лѣтоброене (6363–5508), е 855. Нѣкои изслѣдователи иматъ основание да допускатъ, че Храбъръ използва александрийската система на лѣтоброене (6363–5500=863). Други изслѣдователи пък смѣтатъ, че годинитѣ 855 и 863 отразяватъ двѣ фази въ създаването на славѣнската писменость.

[5] Изразътъ „а сега нѣма врѣме“ може да се тълкува по два начина: или Черноризецъ Храбъръ е бързалъ по нѣкакви причини да зъвърши творбата си, или изразътъ може да се схваща като „сега не му е врѣмето“.