Източникъ

  Отъ азбуката се изтръгватъ буквитѣ „ѣ“ (двойно е) и „ѫ“ (широко ъ) – изразители на единството между източнитѣ и западнитѣ български говори и на връзката съ старобългарския езикъ. Погромътъ върху българския правописъ не се извършва веднага слѣдъ комунистическия прѣвратъ на 9. IX. 1944г. Най-напрѣдъ се пристѫпва къмъ обработка на общественото мнѣние. Като пръвъ комунистически проповѣдникъ на погрома се изстѫпва „езиковедецътъ“ доц. д-ръ Вл. Георгиевъ. Въ в. „Дѫга“ (20, 21, 22 и 25. IX. 1944 г.) се появяватъ статиитѣ му: „Защо фонетиченъ правописъ?“, „Колко струва еръ голѣмъ на България?“, „Народно правителство-народенъ правописъ“ и др. Властьта се стреми да придаде законосъобразенъ видъ на правописния погромъ. Прѣзъ октомврий 1944 г. е назначена комисия, която да подготви проектъ за „правописъ“. Прѣдсѣдатель става писательтъ Димитъръ Николов-Осининъ, директоръ на висшето образование и на културнитѣ институти при Министерството на народното просвещение. Въ комисията влизатъ лица всѣ вѣщи, но не всѣ честни!…

Пръвъ възстава срещу готвения погромъ единъ отъ членоветѣ на комисията – писательтъ Константинъ Петкановъ, директоръ на културата въ Министерството на информацията и изкуствата (1944-1947). Въ в. „Миръ“ (26. Хъ. 1944г.) излиза статията му „Правописътъ“. Впечатлѣватъ словесата: „Правописътъ е една културна традиция, която подлежи само на усъвършенствуване, но не и на опростяване… Българскиятъ езикъ е баща на славѣнскитѣ езици и затова той на всѣка цена трѣбва да запази връзката си съ старобългарския езикъ…“

Въ обработката на общественото мнѣние се включва и „народниятъ“ регентъ Тодоръ Павловъ. Въ в. „Отечественъ Фронтъ“ (30. Х. 1944 г.) излиза статията му „За правописната реформа“. Подъ лъжеимето „проф. д-ръ Ф. Гроздановъ“ властодържецътъ постановява: „Най-сѣтне трѣбва дебело да се подчертае, че нѣма никави сериозни основания правописната реформа да се бави още дълго… Слѣдователно опрѣдѣлената намѣса на компетентнитѣ срѣди и на властьта е безусловно възможна и наложителна. Обратното твърдение би било рѣшително антинаучно, антикултурно и направо реакционно“.

Въ статията си „Антинаучно, антикултурно и реакционно“ (в. „Изгрѣвъ“, 17. ХII. 1944 г.) Константинъ Петкановъ оборва съкрушително властодържеца-комунистъ: „Реакционно е да изнасилвашъ езика, за да го пригодишъ къмъ вкуса на неграмотнитѣ… Културно е само онова, което е една стѫпка напрѣдъ и което споява, а не разединява…“

Съ извършения отъ комунистическата власть погромъ надъ българскитѣ правописъ и просвѣта, на Отечеството ни бѣ нанесенъ съкрушителенъ ударъ, който спокойно можемъ да нарѣчемъ „национална културна катастрофа“.